Това е едно послание по-скоро към самата мен....
Толкова е тежко и болезнено да знаеш, че си нямаш никого, че няма човек-приятел,на когото да споделиш всичко,което чувстваш,всичката болка и мъка,а просто я складираш някъде дълбоко в себе си и понякога се превръща в топка в гърлото ти и те задушава...
Да се давиш в сълзи всеки ден, без да осъзнаваш, че си сам на този свят, че малко по-малко си загубил всички и всичко,да се питаш за кого и защо живееш...
Да отекват в съзнанието хубавите мигове,с любимите хора,които никога няма да се повторят,да боли и да не можеш да промениш нищо!
Това съм аз..живот между 4 стени,между лъжата и любовта между самотата и съжалението,между страха,че един ден ще съм съвсем сама,може би вече съм!Между желанието за малко любов,само капчица,която да стопли сърцето,може и да не е така бленуваното "Обичам те!",може и просто да е един жест,ласка,милувка!Но те биват изпросени,вече го няма желанието,вече не си единственaтa за човека,когото обичаш,вече не си съвършенна...,а просто едно нищо,въпрос на навик,а не на страст,на пламенна любов!
Когато си сама,сълзите са ти утешение,а когато си навън,с познатите и студени лица,смехът е твоята отбрана,за да не разберат,колко е крехка и изстрадала душата ти!
 

Сладурче,в такива моменти остават приятелите и това,че не се виждате всеки ден,не променя отношенията ви-все пак на приятел,който те разбира,знаеш че можеш да споделиш всичко...И няма да си сама

e za teb znam i za o6te nqkoi,no ponqkoga se okazvam sama i tova lo6oto

преоткрива винаги част от себе си.Сълзите са сила,мъката тласък към ново начало.Болката и самотата те правят силен,стига да повярваш в себе си и продължиш напред!Имаш една солидна бройка фр.,които сме до теб!!!ще те подкрепим и бъдем с теб винаги!!!

e da, mersi vse pak 4e ste do men :) :*

съжалявам